Историята на котката е много дълга и интересна. Тя е била едно от най-презираните, както и едно от най-почитаните същества на Земята. Отношението към нея и до днес не е съвсем еднозначно – едни обичат котките, други – не. За щастие обаче недоброжелателите ѝ днес са твърде малко.

Дълъг и труден е бил и пътят на котката от дивата природа до дома. Домашната котка такава, каквато я познаваме днес, съвсем не е била нещо обичайно за хората преди хилядолетия. Открити са сведения за едни от първите опитомени котки. Родоначалник на днешната домашна котка е нубийската дива котка. Името ѝ идва от местността Нубия в североизточна Африка. Именно от там египтяните извели дивата котка и я пренесли в домовете си.

Със сигурност една от причините египтяните да обикнат тези животни, е тяхната грациозност, красота, хъс, а и превъзходството, което излъчват. Не е за подценяване обаче и фактът, че те видели в котките отлични ловци, които унищожавали гризачите в домовете им. Именно поради тази причина те били причислени и към свещените животни. Те толкова почитали това животно, че дори изобразявали богинята на плодовитостта, детераждането и нощта Баста именно с котешка глава.

Това било голяма чест, но не било най-важното, което се случвало в живота на котките. Те имали удоволствието да живеят в разкошни храмове. Освен това им била поднасяна само най-вкусната храна. Котките имали свои собствени жреци, които трябвало да им служат. Били почитани и от множество поклонници и в такава степен, че например ако възникнел пожар, те били длъжни да спасят първо котките и едва тогава всички останали.

Тежко бивала преживявана и смъртта на свещеното животно. Един от ритуалите, които те спазвали при такова събитие, бил да отрязват косите си и да бръснат веждите си. Самите животни пък бивали балсамирани и поставяни в златни и сребърни ковчези, украсени със скъпи камъни.

Според древно предание пък египтяните загубили цяло сражение срещу персите именно заради котките. Според преданието цар Камбиз снабдил всеки от персите с котка, вместо с щит. През гледката на толкова много свещени животни в опасност египтяните се предали без да се бият.

Животът на котката обаче далеч не бил толкова лек в много от европейските страни. За нея настъпили трудни времена, защото тук християнството трябвало да бъде укрепено, а тя представлявала символ на езически бог и била известна със склонността си към нощни разходки, безшумното си придвижване и светещите си очи. В Европа котката била обявена за въплъщение на нечисти сили, тя била създание от ада и помощник на злото. Най-мразена и презирана била черната котка. Всички представители на гальовните хищници обаче били преследвани и унищожавани.
За щастие отново нашествията на гризачите спасили котките, принуждавайки хората да пощадят котките и дори да ги отглеждат в домовете си!

В Русия пък котката винаги е била символ на дома, благополучието и уюта. Често котката бива наричана и стопанката на къщата, а според стар обичай именно котката трябва да прекрачи първа прага на новото жилище за щастие!

И до днес котките продължават да са загадка за нас, но едно е сигурно – те не са адски изчадия, а просто по-своенравни, отколкото понякога ни се иска. И ни остава само едно – да им се радваме и да ги галим, когато ни го позволят!
Вземете пример от египтяните и се грижете добре за домашната котка – осигурете и подслон, комфорт, почит и вкусна храна „Equilibrio“!

Видяно: 314 пъти

Коментари